България продължава да заема челни и стряскащи позиции в черната статистика на Европа по брой загинали и ранени при пътни катастрофи. Всеки ден новините започват с поредния отнет човешки живот, с поредното съсипано семейство и ламарини, превърнати в ковчези. На заден план остават дебатите за лошите пътища, липсата на маркировка и остарелия автопарк. Истината обаче е една – в огромния процент от случаите основният фактор зад волана си остава човекът.
Време е да си зададем въпроса: защо бързаме толкова много и на каква цена?
Секундите, които струват живот: Апел за по-ниска скорост
„Няма нищо по-ценно от живота, а високата скорост е най-прекият път към неговото отнемане.“ Този прост факт изглежда забравен, щом стъпим на педала на газта. Бързането за среща, прибирането у дома или просто желанието за адреналин често се превръщат в капан.
Намаляването на скоростта дори с 10-15 км/ч извън града и в населените места дава нещо безценно – време за реакция. Време да спреш, ако дете изскочи на пътя; време да избегнеш неправилно изпреварващ автомобил; време да овладееш колата при подхлъзване. Бавното каране не е признак на слабост или несигурност – то е белег на зрялост и отговорност.
Толерантността – забравеното качество на българския шофьор
Пътищата ни се превърнаха в арена на агресия, излишно его и постоянна надпревара. Изпреварването отдясно, „притискането“ на предния автомобил в лявата лента и липсата на мигачи са ежедневие.
Нека върнем толерантността в движението:
- Дай предимство, дори когато законът не те задължава, ако това ще облекчи трафика или ще помогне на друг шофьор да се включи безопасно.
- Прояви разбиране към по-неопитните водачи – всеки от нас е бил начинаещ.
- Забрави за отмъщението на пътя. Ако някой те засече, не отвръщай със същото. Агресията ражда само нова агресия, която често завършва с удар.
Другите „тихи“ убийци: Телефонът и алкохолът
Модерното общество е пристрастено към екраните, но писането на съобщение или преглеждането на социалните мрежи, докато шофираш, е равносилно на това да караш със затворени очи. Секундата, в която поглеждаш надолу, може да е секундата, в която колата пред теб спира рязко.
Заедно с това, шофирането след употреба на алкохол и наркотици остава огромен и непростим проблем. Компромисът тук трябва да бъде нулев. Ако си пил, остави ключовете. Призивът е и към приятелите, близките и свидетелите – не позволявайте на пил човек да седне зад волана. Вашата намеса може да спаси не само неговия, но и невинни чужди животи.
Призив към всеки един от нас
Пътната безопасност не е отговорност само на КАТ или на държавата. Тя започва в момента, в който затворим вратата на автомобила си и поставим предпазния колан. Нека свалим крака от газта, нека бъдем по-търпеливи и по-уважителни към човека в съседната лента. Животът не е състезание, а целта на всяко пътуване е просто да пристигнем живи и здрави.
Снимка: Тодор Гюрев
