Лятото е преполовено, слънцето е в силата си, а по нивите тежи златен плод. На 29 юни българската православна църква и народната традиция сливат глас, за да почетат двама от най-влиятелните апостоли – Петър и Павел. Петровден е сред най-обичаните летни празници, символ на християнската ревност, но и на берекета, труда и силата на природата.
История и народни вярвания
Според християнското предание Светите апостоли Петър и Павел израстват в напълно различна среда (Петър е беден рибар, а Павел – високообразован римски гражданин), но ги обединява мъченическата им смърт в Рим на един и същи ден.
В българския фолклор обаче образът на Свети Петър е особено колоритен. Народът ни го представя като добродушен старец, който пази ключовете от Райските порти. Той е този, който претегля греховете и праведността на душите, преди да ги пусне в Градината. Неговият брат близнак – Свети Павел (чийто празник е на следващия ден, Павловден) – олицетворява стихията, огъня и лятната жега, предпазващ хората от пожари и градушки.
Традиции на трапезата
С Петровден завършват Петровите пости. По традиция на този ден на трапезата задължително присъства „петровско пиле“ (младо пиле, приготвено за първи път през годината).
Освен него, традиционното ястие за празника е т.нар. „бел муж“ (или бял мъж) – характерно за планинските региони ястие, приготвено от прясно неосолено сирене, брашно и малко сол, което се бърка на огъня, докато се сгъсти. На масата се слагат още ябълки-петровки, пресен хляб и мед.
Кой празнува на Петровден?
На 29 юни празнуват всички, които носят имената на двамата велики апостоли и техните производни. Това е един от най-масовите именни дни в България.
Именници на Петровден:
- Петър, Петя, Петрана, Петрина, Преслав
- Павел, Павлина, Полина
- Пенка, Пенчо, Петьо, Пепа, Pепи
- Камен (тъй като името Петър означава „камък“ от гръцки)
