Стигмата е реална бариера пред навременната медицинска грижа
Над 1 милиард души по света живеят със затлъстяване, а прогнозите сочат, че до 2035 г. повече от половината население на планетата – близо 4 милиарда души – ще бъде с наднормено тегло или затлъстяване, ако не се предприемат навременни мерки. Това стана ясно по време на дискусия по повод Световния ден на затлъстяването – 4 март, организирана от Асоциация „Заедно“ в партньорство с Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (BASORD), EASO Early Career Network и Асоциацията на студентите по медицина в България. Събитието събра здравни експерти, пациенти, студенти по медицина и медии в търсене на решения за трайно намаляване на здравната, икономическата и социалната тежест на заболяването.
Затлъстяването е комплексно, рецидивиращо, хронично заболяване, свързано с над 200 съпътстващи състояния, включително диабет тип 2, сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Очаква се глобалното икономическо въздействие да достигне 3,23 трилиона долара годишно до 2030 г., което представлява сериозно предизвикателство пред здравните системи в световен мащаб. През 2026 г. мотото на Световния ден е „8 милиарда причини да действаме“ – ясен призив за координирани действия на всички заинтересовани страни.
В България затлъстяването се очертава като един от най-сериозните здравни проблеми с дългосрочни последици за възрастните, децата и здравната система. По данни на Европейския регионален доклад за затлъстяването 2022 г. на Световната здравна организация и BASORD, 6 от 10 възрастни в България живеят с наднормено тегло или затлъстяване, а над 224 000 деца в училищна възраст са засегнати от същия проблем. Страната ни е на шесто място в Европа по затлъстяване при възрастните и на пето място при децата.
Национално представително проучване на Агенция „Тренд“ от 2024 г. показва, че 25% от българите са със затлъстяване I степен, 9% – II степен, а 2% – III степен. Статистиката е доказателство и колко труден е контролът върху теглото. 83% от анкетираните са правили опит да отслабнат, а 42% – повече от четири опита. Най-често използваният подход е хранителен режим или диета (6 от 10 души). 4 от 10 са опитвали чрез физическа активност, 23% са използвали продукти за отслабване без лекарско предписание, 6 % са използвали лекарство с отражение върху теглото, предписано за друго заболяване, а 5% – медикамент конкретно за наднормено тегло. Проучването откроява и нагласите в обществото – 86% от анкетираните определят наднорменото тегло като едновременно медицински и естетичен проблем. „Именно тази двойна перспектива често измества разговора от лечението към осъждането, вместо към необходимостта от навременна диагноза, проследяване и терапия“, коментира доц. д-р Явор Асьов, председател на Асоциация „Заедно“ и ендокринолог в УМБАЛ „Александровска“. Той подчерта, че затлъстяването е резултат от сложно взаимодействие между генетични фактори, фактори на средата и съпътстващи заболявания. До момента са идентифицирани мутации в над 200 гена, свързани с предразположение към наднормено тегло, а генетиката носи до 70% риск за появата на проблем с килограмите.
Доц. Асьов допълни, че едва около 40% от хората, живеещи със затлъстяване, имат поставена диагноза, под 20% получават научно доказано лечение, а едва 1,3% получават медикаментозна терапия. „Затлъстяването е първото нещо, което виждаме, но последното, което лекуваме. Това превръща стигмата в реална бариера пред навременната медицинска грижа“, заключи той.
Треньорът и член на Управителния съвет на Асоциация „Заедно“ Михаил Мусов представи темата за ролята на физическата активност при хората със затлъстяване. „Движението носи ползи за нормализиране на теглото, подобряване на телесния състав, физическия капацитет, сърдечно-съдовото и метаболитното здраве и психическата устойчивост. Не трябва да забравяне обаче, че при хора с наднормено тегло физическото натоварване крие и рискове като контузии, прегряване, изтощение, стигма и усложнения, свързани със съпътстващи заболявания. Затова правилният подход започва с индивидуална оценка, умерен старт, постепенно увеличаване на натоварването, работа в екип и координация с лекуващия лекар“, каза той.
Клиничният диетолог Кристина Вавура представи проблемa за ултрапреработената храна – реалният “наркотик” зад епидемията от затлъстяване. „Проблемът не е само в количеството храна, а в нейното качество. Ултрапреработените храни са създадени така, че да бъдат лесни за консумация, силно привлекателни и трудни за контролиране, което увеличава риска от преяждане и затлъстяване. Данните показват, че този тип хранене е свързан и с по-висок риск от диабет тип 2, хипертония и сърдечносъдови заболявания“, заяви тя.
По време на събитието бе представена и дейността през последната една година на Асоциация „Заедно“ – сдружение с нестопанска цел, чиято мисия е да повиши информираността и да подобри здравната грижа, култура и качеството на живот на хората със затлъстяване и техните близки. Организацията работи за развитието и подобряването на българското здравеопазване в сферата на затлъстяването, както и помага за защитата на правата на неговите членове.
Повече информация за дейността на Асоциация „Заедно“ можете да намерите на https://www.facebook.com/AsotsiatsiaZaedno.
