Евгений Лагутенков е гост в рубриката „Интервю“ на новинарската медия Hotpressbg.com. Той се съгласи да публикуваме пълното и нередактирано интервю, в което разказва за своите скулптури, живота си, съвременната художествена сцена и за творческия процес като цяло. Познат още като Евгений Лагутен – авторът е един от малкото стойностни творци в България, които могат да се похвалят със световни признания. Евгений има солиден опит зад гърба си и е сред учениците на големия Ставри Калинов. А ето и какво сподели Лагутен специално за медията ни:
– Г-н Лагутен, какво означава за Вас процесът на създаване на скулптура?
– Когато творя, губя представа за времето. Това състояние е особена форма на концентрация – почти медитативна. В скулптурата най-силният момент е моделирането, когато от първоначалната форма постепенно започва да се ражда образ. По-късно той ще бъде отлят в бронз или месинг, но още в началото усещаш, че създаваш нещо живо. В тези мигове имам чувството, че съм проводник на нещо по-голямо от мен. Скулптурата не е буквално послание – тя е въздействие, преживяване, част от един непрекъснат времеви поток.
– Роден сте в Брянск, но животът Ви е свързан основно с България. Как това оформи пътя Ви?
– От петгодишен живея предимно в България, макар че в различни периоди съм учил и работил в чужбина. От осем години съм в село Локорско край София, където изградих собствено ателие. Важен момент в биографията ми беше престоят ми в Лихтенщайн при барон Едуард фон Фалц-Фейн – братовчед на баба ми. Той беше изключителен ценител и колекционер. От него получих не само представа за мащаба на голямото изкуство, но и увереност да поема по този път.
– Как гледате на съвременната художествена сцена?
– С времето започнах все по-критично да възприемам това, което днес се нарича „съвременно изкуство“. Често вместо да изгражда усещане за хармония и баланс, то създава объркване и размива представите за красота. В условията на свръхпредлагане зрителят остава с фрагментарни впечатления и трудно изгражда цялостна картина. Чрез своите произведения се опитвам да върна усещането за устойчивост – да създам форми, които да бъдат опорни точки за човешкото възприятие.
– Скулптурата изглежда възвишена, но всъщност е тежък занаят.
– Така е. Това е физически труд, изискващ дисциплина и постоянство. Зад бронза стоят дълги часове работа, техническа прецизност и отговорност. В моите произведения формата често е леко отворена, не напълно завършена – оставям пространство зрителят да участва със своето въображение. Смятам, че особено при монументалните творби, поставяни в публична среда, отговорността е огромна. Днес финансовият фактор често измества художествения критерий, а за българския автор пазарът е ограничен и оцеляването само по себе си е предизвикателство.
– Въпреки това Вие намирате своя път.
– Не съм автор, който търси публичност на всяка цена. Работя по поръчка, но без да правя компромиси със занаята или естетиката. Образованието ми е в сферата на финансите и банковото дело – защото реалността изисква прагматизъм. Професионалното ми израстване обаче се случи в ателиетата на изключителни майстори леяри и в работата с доказани български скулптори. Вярвам в ценности като чест и достойнство. Големият поток в изкуството може да е извън България, но и тук има пространство за автори със собствена визия. Скулптурата ще остане човешко изкуство – дори в дигиталната епоха.
