Обединението на хора с нарушено зрение консултира Yettel за подобряването на достъпността в магазините на телекома
Наскоро Yettel обяви нова инициатива за подобряване на достъпността на магазините си – 30 обекта на телекома вече са оборудвани с тактилни ленти по пода за незрящи хора. Това е първият подобен проект у нас за поставяне на насочващи елементи в интериорна среда. Във връзка с реализацията му, компанията се обръща за съдействие към Съюза на слепите в България с цел да адаптира средата максимално добре към нуждите на хората със зрителни нарушения. Съюзът има около 10 хиляди регистрирани членове, което подчертава нуждата от такива помощни елементи. За предизвикателствата пред незрящите хора у нас, примерите на други държави и нуждата от активен диалог в обществото за подобряване на достъпността, разговаряме с Димитър Димитров, консултант по достъпност и технологии към Съюза на слепите в България.
Какви са основните предизвикателства пред хората с нарушено зрение в България – в градска среда, в професионален план, в ежедневието им?
Основното предизвикателство пред хората с нарушено зрение в България е достъпността – придвижването в града, стигането до работа и липсата на достатъчно помощни средства. В ежедневието, образованието и професионалния живот ключова роля имат съвременните технологии и специализираните помощни средства. Макар да заимстваме добри практики от чужбина, прилагането им често е непълноценно и изисква повече ангажираност от институции, работодатели и обществото. Важно е не само да има елементи като водещи линии, звукови светофари и подходящи маркировки, но те да бъдат изпълнени правилно. Незрящите хора трябва да бъдат активна страна в този процес, а най-съществен е постоянният диалог между тях, институциите и бизнеса.
Бихте ли дали конкретни примери за такива проекти, които не отговарят напълно на нуждите на хората с увреждания или са неефективни?
Мога да дам пример със светофарите, които имат звукова сигнализация. Идеята е чудесна, но има един голям недостатък и той е, че когато светне зелено, един и същи звук се възпроизвежда във всички посоки на пресичане. И когато незрящият човек се намира на ъгъла на кръстовището и трябва да пресече направо или надясно, той не може да се ориентира от звука в коя посока свети зелено. По този повод ние от Съюза на слепите сме сигнализирали съответните институции, но за момента това не се е променило и звукът продължава да е еднотипен. Така тази мярка за достъпност реално може и да подведе незрящ човек да тръгне да пресича на червено.
В Япония например са решили този проблем, като са използвали различни звуци от природата за пешеходните светофари. Това улеснява разпознаването на посоката, в която светофарът свети зелено – за едната улица е песен на славей, а за друга – например на чучулига. По този начин не се създава и излишен електронен шум в градската среда.
Друга много добра инициатива беше въвеждането на т.нар „говорещи автобуси“ в градския транспорт в София с гласово известяване за следващата спирка, както и изписването им на екран. За съжаление, не след дълго много от устройствата спряха да работят – както на самите спирки, където се обявява след колко минути ще дойде следващият автобус или тролейбус, така и вътре в превозните средства. Добра технология – със замисъл и мащаб, но за съжаление без поддръжка, което я прави неефективна.
Можете ли да споделите и други добри чуждестранни примери за среда, улесняваща хората със затруднено зрение, които са Ви впечатлили?
В Европа има редица добри примери за това как средата може да бъде направена по-достъпна, когато решенията се прилагат последователно и с мисъл за реалното им използване. В много градове тактилните водещи линии не са поставени изолирано, а изграждат свързани маршрути между ключови точки – спирки на градски транспорт, обществени сгради и търговски обекти. Това позволява на хората със зрителни затруднения да се ориентират и придвижват самостоятелно. Тези решения често се допълват и с ясни обозначения към останалите граждани, че водещите линии не бива да бъдат възпрепятствани, което значително подобрява тяхната ефективност.
Има ли регулаторни рамки и конкретни наредби, които определят изискванията към сградните и публичните пространства за хора със зрителни проблеми в България?
Има наредби за достъпна среда, но те касаят екстериорната и градската среда. Макар в тях всичко да е описано добре – какви са изискванията за достъп с инвалидни колички, за рампи, за водещи линии за незрящи, те не дават достатъчно ясни правила за интериорни решения, които да помогнат на хората с увредено зрение.
