Здравка Илиева: Мечтите правят света по-красив! (ИНТЕРВЮ)
Днешното ми интервю е с една от най-награждаваните българки в сферата на маникюра. Тя е носителка на безброй отличия в България и по света. Нейното име е Здравка Илиева, която освен невероятен професионалист, е един още по-страхотен човек. Какво сподели пред мен, можете да прочетете в следващите редове.
Здравка, здравей. Изключително съм щастлив че правим с теб това интервю. Трябва да благодарим на топ фотографа Лео Кирилов, че ни свърза. Как си, къде те намирам?
– Привет, Петър! За мен е огромна чест ,че реши да вземеш точно от мен интервю! Безкрайно съм благодарна на Лео, за неговият професионализъм и отдаденост в работата си, той е един човек с огромно сърце, безброй приятели и най-важното е, че за него няма непостижими проекти. Точно за това и работим вече доста години заедно – аз не бих го заменила за нищо на света! Аз се чувствам прекрасно, късмета е постоянно ръка за ръка с мен! Заобиколена съм от верни приятели, от позитивни хора! Днес ме заварваш в момент, в който имах ученици за надграждащи обучения и след това започвам да
правя графика си за предстоящите присъствени състезания. Както всички от бранша знаят, те са най-вълнуващи и там се учим да правим финни,елегантни и съвършени нокти.. (усмихва се)
Ти освен невероятно лъчезарна и позитивна, си и изключително голям професионалист в работата си. Разкажи ми, как се запали и как разбра че призванието ти е да бъдеш маникюрист?
– Преди 12 години, пристъпих за първи път прага на моето първо училище по маникюр и педикюр в Кипър, при една невероятна и мила преподавателка. Хрисула Лулу, която със страст ме поведе към моето пътешествие. Всъщност, тя бе тази, която ме запали, тъй като бях една от най-добрите ѝ ученички и тя ме покани да работя да нея. От там на татък, започна и моето израстване – всеки ден ходех с невероятно удоволствие на работа! Всеки ден чаках с трепет всеки следващ клиент. За щастие, имам честта да работя с невероятни хора. В момента, в който с Лео се явихме на състезание, тогава разбрах найстина ,че всъщтност това е моето призвание. Видях какво мога, видях какво мога да дам, виждах какво имам да уча и не спирам и до днес да уча! Всяко следващо състезание ме завладява все повече и повече в тази професия!
Може би повечето хора не знаят, но освен теб, твоята половинка в живота също е маникюрист. Разкажи ми, как се запознахте.
– Оооо да, това бе доста щуро … Ние се запознахме през 2007 година. Около една година, той ме следеше и постоянно ме търсеше. Където и да отида, той беше там и както казват хората, с нахалство към прогрес. (усмихва се) Успя да завладее сърцето ми и така заминахме заедно за Кипър. Той се реализира в сверата на маникюра и педикюра едва преди 2 години, но смея да твърдя,че надминава доста от по старите в бранша колеги! Той е добър професионалист. Страстта му за сега е насочена главно към медицинският педикюр, но аз, разбира се, не го оставям в зоната му на комфорт и през повечето време прави маникюр!
Спомняш ли си, след като си станала вече специалист, какъв беше първият маникюр и на кого го направи?
– Това няма как да го забравя! Бе една много известна манекенка в Кипър, но за името ѝ не се сещам в момента. Направих и ноктите и на другия ден, тя идва и ми ги носи в шепичка, натъжена че са ѝ
паднали. Ами няма как да не паднат, аз съм пропуснала основните неща и отново трябваше да я направя – това не се забравя.
Кажи ми сега, клиентите много ли са капризни?
– Повечето ми клиенти ми се доверяват изцяло като ми казват „Каквото решиш, това прави!“. Разбира се, идват и такива с идей. Не бих казала че са капризни, всъщтност не, не са капризни. Като цяло, аз съм една щастливка с прекрасни клиенти и прекрасни ученици!
Имало ли е случаи, в които клиента иска едно, но ти го съветваш, какво ще му отива повече?
– Да, разбира се, клиентите не винаги знаят какво би им отивало повече, тъй като гледат нещо на снимка, но в повечето случай – ръката им не отговаря на тази форма или цвят. Затова съм аз и винаги ще ги посъветвам!
Класика ли е френският маникюр и ще излезе ли от мода според теб?
– Разбира се, френският маникюр, особено вграденият френски, не само е класика, той е страста ми! Особено в състезанията, в които участвам. Доста голяма част от мойте клиенти го предпочитат и обожават!
Кой е най-странният маникюр, който си правила?
-Да, клиентите изцяло ми се доверяват, с тях често се смеем, радваме се, но се е случвало и да плачем заедно, тъй като аз често за тях съм не само маникюристка, но и приятел и психолог .
За фризьорите се говори, че са като психолозите.. Разкажи ми, доверяват ли ти се клиентите и даваш ли им съвети?Ти си човек, който получава много отличия, дори наскоро, ти сподели в социалните мрежи, че имаш още едно такова в колекцията си.. Разкажи ми за него?
– Всъщтност, да така е. Аз съм човек спортист от дете. Обичам битките, обичам да се състезавам и разбира се обичам и да печеля . Скоро с топ фотографа Лео Кирилов, осъществихме още една моя мечта и това бе да направим заедно корица за списание. Аз бях модела и аз направих и маникюра за снимките, който бе 15 см. Доста се потрудихме и аз и той, но имаше защо – стана невероятна корица. Този постер участва в задочно състезание в Русия и взе заслуженото първо място. Ние с Лео сме невероятен екип, тъй като и двамата знаем какво можем, какво искаме и винаги резултата е повече от перфектен .
Каква е твоята най-голяма мечта?
– Аз като цяло винаги си поставям големи цели и винаги имам много-мечти, които за щастие, винаги се сбъдват. Повечето хора мечтаят за власт и богатства, но моята голяма мечта е никога да не се променям. Искам да продължа да бъда все така отдадена на това което правя с толкова много любов, да запазя детето в себе си и никога да не спирам да мечтая. Да печеля и да се изкачвам по стълбичката на успеха.
Как повлияха COVID-19 мерките на теб бизнеса ти? Имала ли си досег с вируса?
-Аз съм, може би, не от малкото хора на който COVID не успя да повлияе негативно на бизнеса. Напротив, при първата обявена пандемия, седмица по късно телефонът не спираше да ни звъни, тъй като сме единственият салон в града, в който дезинфекцията и безопасността на клиентите и курсистите ни е винаги на първо място и компромис там няма! За това и винаги сме били уважавани от медиците, който ни посещават и разбира се и от всички останали хора! Аз лично, до момента, не съм боледувала от този коварен вирус, но да жалост загубих съученичка и приятелка в битката и с вируса..
Всъщност, одобряваш ли противоепидемичните мерки? Би ли се ваксинирала?
– Тук е доста спорна тема. Като цяло, щях да ги приема ако бяха адекватни. Кафета и ресторанти не работят, но хотели и ресторантите в тях работят. Както всеки знае, в ресторантите на хотелите можем свободно да ходим. Според мен, не е честно да избират кой да се храни и кой да гладува.. Това дори ме вбесява, защото мрязя несправедливостите адски много! А за тази една година, толкова хора останаха без работа и България е единствената държава, която не застана до народа си, а каза да вадят спестяванията! Нормално е хората да работят въпреки забраните и аз бих го направила, ако ми затворят салона! Имам семейство и не бих позволила децата ми да гладуват, защото откраднаха държавата ни! Да, бих се ваксинирала, не защото ме е страх от вируса, а защото искам хората да се върнат към живота си и да няма тъжни деца и родители!
Разкажи ми една забавна случка за финал.
– Имам доста такива, но последната за която се сещам е, че трябваше да се включа на лайф в един нейл маратон, в който участвах и трябваше да показвам на момичетата как се прави форма балерина на 21 януари в 7:00 ч. От сутринта до 7:30 бях, на подготовка за състезание при една чуждестранна преподавателка, която ме изтощи до край – вече изглеждах като след война и се приготвях да се прибирам, когато телефона ми звънна с един уплашен тон: „Здравче, днес е 21-ви..“ и аз казвам „Да и какво..?“, „Ами 7:30ч е вече..“ ..и аз казвам „Олееееее, не аз съм на лайф, но изглеждам ужасно – с шапка съм, потънала в прах, с торбички под очите, изтощена и сега олееее….. „. Хаха, включих се все пак, представих се много добре, въпреки изтощението и вида си след този тежък ден и след това доста се посмях на себе си.
Много ти благодаря че имах възможност да се докосна до човек като теб. Носиш невероятен заряд – не се променяй никога! Какво си пожелаваш и какво ще пожелаеш на нашите читатели?
– Аз също ти благодаря безкрайно за това, че избра точно мен за това интервю и още повече се радвам, че се запознах с такъв прекрасен човек като теб. Разбира се, Вселената се грижи за това да ме обгражда само с достойни и стойностни хора като теб! Аз съм безкрайна късметлийка и съм един щастлив човек, обграден от позитивизъм! Бих им пожелала да отворят сърцата и душите си за добротата около тях и да игнорират лошите хора и мрачните мисли, да бъдат силни в тези трудни дни и да не спират да мечтаят, защото мечтите са тези които ни водят към един по-красив свят ! Благодаря отново за прекрасното интервю и за невероятният заряд, който ми предаде!
