Без закон България няма да спази европейските срокове за 90% събираемост на опаковките от напитки до 2029 г., смятат от АПБНБ
България трябва спешно да приеме законодателната рамка за въвеждане на депозитна система за пластмасови бутилки и метални кенове, защото изграждането й не е административна промяна, а създаване на цяла национална инфраструктура с десетки хиляди участници – лесна достъпна и удобна за всеки потребител в страната. Това заяви Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България /АПБНБ/, по време на панела „Депозитната система в България – проблеми и решения“ в рамките на 17-ия зелен и енергиен форум на сп. „Мениджър“.
По думите й най-важното оттук нататък е темата да бъде разгледана приоритетно от правителството и парламента. На 21 май т.г. изтича срокът за обществено обсъждане на предложения от служебното правителство законопроект, след което трябва бързо да се премине към приемането му и към изработването на подзаконовата рамка. „Предложеният модел предвижда създаване на национален депозитен оператор, който е независимо юридическо лице, не разпределя печалби и управлява системата от името и за сметка на задължената индустрия по закон. Този оператор е лицензиран и контролиран от държавата, а инвестициите и отговорността за постигане на резултатите се поемат от производителите и търговците. Това е важно, защото показва, че системата не е оставена сама на себе си, а има ясно разпределение на ролите.“, заяви Жана Величкова.
Най-критичният срок, който трябва да се има предвид, е европейската цел за 90% разделно събиране на еднократните опаковки за напитки от пластмаса и метал до 2029 година, посочи Жана Величкова. Въпреки че този срок звучи далечен, той всъщност е изключително кратък, тъй като изграждането на депозитна система не става за няколко месеца, уточни тя. Според нея депозитната система е надпартийна тема и е въпрос на поети европейски ангажименти за по-чиста околна среда, по-добро управление на ресурсите и модернизация на системата за отпадъци.
Жана Величкова заяви, че пластмасовите бутилки и металните кенове не трябва да се възприемат като отпадък, който се изхвърля, а като ресурс със стойност, който може и трябва да бъде върнат обратно в икономиката. Тя уточни, че когато опаковките се събират отделно и чисто, могат да бъдат рециклирани качествено и отново да се използват като суровина за производство на нови бутилки и кенове. „Това е от изключително значение за бутилиращата индустрия, тъй като достъпът до рециклиран материал става все по-значим, а европейските изисквания са все по-амбициозни. До 2030 година производителите са задължени да влагат минимум 30% рециклиран материал в новите бутилки, което е невъзможно без система, осигуряваща чиста и хомогенна суровина.“, допълни тя.
За потребителите промяната ще бъде видима и практична. Когато човек купува напитка в пластмасова бутилка или кен, той ще заплати депозит, който ще бъде посочен отделно от цената на продукта и ще му бъде възстановен изцяло при връщането на празната опаковка, обясни Жана Величкова. По думите й депозитът не е такса, която ще оскъпи напитката, а възстановима сума и ясен стимул опаковката да не бъде изхвърлена, а да бъде върната обратно в системата. „Потребителите ще можем да видим как работи на практика кръговата икономика и как ние участваме в нея.“ , допълни Величкова.
Жана Величкова обърна специално внимание и на разпоредбите на Регламент на Европейския съюз 2025/40, който задължава държавата да гарантира създаването на депозитна система за събиране на опаковки, за да се постигнат необходимите резултати за рециклиране при пластмасовите бутилки и кенчетата. „Трябва да се има предвид, че създаването и внедряването на депозитна система, управлявана от индустрията, е едно от условията за членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Също така това е и официалната позиция на Икономическия и социален съвет, според която депозитната система трябва да бъде управлявана от независим оператор, създаден и управляван от задължената индустрия, без разпределение на печалба, при силна регулаторна и контролна роля на държавата.“, посочи изпълнителният директор на АПБНБ.
