Ивановден е!
Ивановден е религиозен и народен празник, празнуван в чест на Свети Йоан Кръстител. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.
Ивановден е най-празнуваният имен ден в България, отбелязван от повече от 300 хиляди души.[1] Постарому е празнуван на 20 януари.
Имен ден празнуват: Иван, Иво, Йоан, Ивайло, Йоанна, Иванка, Ивана, Йоана, Ива, Иванина, Ивон, Калоян, Калояна, Ивиана, Ивияна, Ванина, Ваньо, Ванеса,Ваня, Йово, Йовко, Йовчо, Йовка, Йовелина, Йото, Йонко, Йонка, Жана, Жанет, Ивайла, Ивена,Ивет, Ивета, Ивелина, Ивелин, Ина, Инна, Инка, Ивона, Яни, Янислав, Янислава, Янимира, Яне, Яна, Янка, Янко, Янета, Яниса, Янин, Янина, Янита, Янимир, Яник, Янек, Янико, Яника, Янаки, Яно, Яньо, Янчо, Яна, Янак.
Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и мъже облечени като баби. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
Много важен аспект от традициите Ивановденските обичаи и ритуали е появата в ранно утро на маскирани и предрешени мъже с маски, които преминавайки от дом на дом, по-специално в Северна България, но като цяло в цялата страна, със своите игри, музика и ритуали донасят разнообразие. Има радост и сигнал, че е време студът и снегът да дадат място на първите пролетни лъчения и цялостното преминаване на българската земя към ново начало. Кукерските игри и ритуали са индивидуални за всеки район, но като цяло целта им е да прогонят злите сили и да да донесат здраве и берекет за предстоящата година.
Източник: Уикипедия
Снимка: Интернет
